Как ДПС загубиха от Възраждане?

Една от най-големите изненади на изборите от 2-ри април 2023 беше загубата на ДПС от Възраждане. Коефициентът при букмейкърите за победа на ДПС беше 1.40, което наподобяваше домакински мач на Левски срещу отбор, борещ се за оцеляване. Социологическите проучвания не предвещаваха такава развръзка, въпреки че сравнително точно предвидиха възхода на Възраждане (Алфа Рисърч им даде 13.60% само ден преди изборите, което е изключително близко до крайното 14.15%).

Резултатите на ДПС традиционно са непредвидими, но в изборния ден стана ясно, че този път ще се представят изключително добре. По-добра организация в Турция им донесе близо 20% повече гласове там, а повишената изборна активност идваше предимно от райони, известни с контролираното си ромско население. Аз бях член на СИК в ромската секция в гр. Стрелча, където всички гласували от предните избори се явиха под строй и дори леко подобрихме избирателната активност. В края на изборния ден, преди отварянето на бюлетините, нямаше никакво съмнение, че ДПС са се представили образцово.

НУ "Паисий Хилендарски" (ромската секция в гр. Стрелча)

При броенето обаче доста бързо стана ясно, че ДПС са по-зле спрямо предните избори. При приблизително едни и същи избиратели! Тенденцията се прояви в цялото Деляново царство и ДПС отчетоха около 899 гласа по-малко в МИР Пазарджик. Някаква част от спада се дължи на грешката на ДПС да искат хартиени бюлетини (около 8% от бюлетините им в нашата секция бяха невалидни), но липсите са значително по-големи.

В Монатана, където също се коментираше повишената избирателна активност и се очакваше рекорден резултат за ДПС, изненадващият спад бе още по-голям – 1385 гласа. И в двата района другата партия известна с купуването на гласове (ГЕРБ) имаше ръст на гласовете спрямо предните избори. Не голям, но достатъчен да покрие перфектно липсите на ДПС плюс повишената избирателна активност. Достатъчна и да даде на национално ниво първото място. В други печално известни райони като Благоевград гласовете на ДПС се запазваха, а повишената активност бе покрита пак от ГЕРБ.

Дали ДПС съзнателно са помогнали на ГЕРБ да стане първа сила, като са прелели 10-20-30 хил. гласа или просто са позагубили контрол над контролирания си вот не е ясно. Но е ясно, че ДПС всъщност взе повече гласове от предните избори, а липсите им в секции като моята едва ли са отишли при Възраждане. Ясно е и че единственият победител от „хартиената“ коалиция са ГЕРБ. Трите партии (ГЕРБ, ДПС, БСП) взимат около 30 хил. гласа повече и почти всичките отиват при ГЕРБ.

Кучето пред парламента (ако можеше да говори)

        Едно бездомно куче застана мирно на входа на Народното събрание при откриването му в сряда и привлече голямо медийно внимание. Това е неговата гледна точка на събитията, ако бездомните кучета можеха да говорят. А може би този разказ няма нищо общо с действителните събития…

        Първо да уточня, че не съм никакъв „уличен помияр“, както ме нарекоха някои коткофилски медии. Ако искате да знаете, аз съм роден буквално върху жълтите павета и това технически ме прави кореняк софиянец. Но да карам по същество, сигурно се питате как се стигна до цялата тая ситуация пред Парламента. 

Всичко започна с една мацка. Тя също като мен е бездомна и затова не ѝ знам името. Като малко коте обаче си пишела с един английски котарак на име Лари. Някога било много модерно да си пишат писма и му викали на английски „pet pals“. Сега сигурно се чудите как котка пише писма, обаче си има просто обяснение. Веднъж моята приятелка хванала пощенски гълъб и понеже не го изяла той обещал да ѝ осигури доживотна комуникация, но това е друга история…

Котаракът Лари - главен мишелов на британския кабинет

Та този Лари разправял, че като младо бездомно коте се разхождал в града на любимия ми певец Дейвид Бау-и и попаднал на къща, където жена с име на летен месец го прибрала да лови мишки. После се оказало, че къщата била на ул. „Свалка 10“, а жената била премиер на Великобритания. Така Лари влязъл в политиката и станал известен. Разбрах аз за тая случка и веднага се втурнах към пл. „Народно събрание“, където ми е изяден пъпа, дето се вика.

Пристигам и на стълбите, където обикновено няма жива душа, гледам - момчета с червени униформи стоят мирно. Заставам и аз мирно с надеждата да ме вземат и мен при тях, обаче не мина и минута слагат голяма червена постелка. Явно да не изцапам тия пусти павета. Качвам се на постелката и някой почва да ме гони. Ама, айде, разберете се най-после къде ме искате!

Пробвам се като гвардеец

Стана такъв панаир, че дойдоха една глутница журналисти и почнаха да снимат. Аз обаче много добре знам за силата на четвъртата власт, все пак любимият ми филм е „Да разлаем кучетата“. Затова заставам мирно и продължавам да позирам.

В тоя момент започва да пристига много народ. Значи, преборих поне 240 човека. Единия добре го запомних. Аз такъв издут нос съм виждал само един от махалата като захапа за носа някъв дето му излаял на „ко**ле“. Явно спирта много остава по дрехите, защото го чух после да разправя, че от 8 години не бил близвал алкохол.

Дойде и един много дебел, дето всички разправяха, че пак бил напълнял, защото някаква „магнитна“ диета била спряла да работи. Имаше и един с бяла коса, който много ми напомняше на стопанина на една моя баба немска овчарка. Ама без мустаци. 

От всички само един се спря да ме погали. И да ви кажа как се казва, няма да ми повярвате. Ще подскажа само, че от името му най-изненадан остана оня приятел - пощенският гълъб. 

Мен няколко премиери са ме галили по главата...

Накрая дойде един полицай и почна да ме рита все едно е любимият ми футболист Ваня Джаф Ерович. Значи, тия полицаи ги мразим повече от пощальоните. Риташе ме и викаше „Кой ги пусна тия кучета тука?!“, точно като в едноименната песен. 

Та така ми приключиха петнайсетте минути слава. Дори едно кюфте не ми дадоха от тия депутатските. А хората ми ръкопляскаха, няколко стихотворения написаха за мен. Даже някой предложи да ме сложели за председател на народното събрание, защото изборът се бил „закучил“. Мен, ако питате, направо слагайте оня с големия нос и да се свършва!

Македонско новинарство*

Преди броени дни настана невиждана антибългарска истерия в Северна Македония. Причината не бе блокирането на членството в ЕС, а видеоклипът на македонския участник в "Евровизия". Видеото е снимано изцяло в Националната галерия в Скопие и в него се забелязва творба на местна художничка с тройния образ на Исус, заобиколен от цветовете бяло, зелено, червено.

Позовавайки се на долния скрийншот от Фейсбук страницата на галерията медиите в страната обявяват, че творбата всъщност е разместена и последователността на цветовете е бяло, червено, зелено. Следва истинска антибългарска истерия.

Аз като бивш журналист обаче останах доста смутен от следните незасегнати въпроси:

1. Защо се позовават на пост във Фейсбук от 2018 г., където е снимана само творбата (не става ясно дали е от конкретната експозиция)?

2. Защо никой не отдели 5 до 45 минути (в зависимост разстоянието от редакцията до галерията) и да провери дали все още творбата е разместена?

3. Кога е била разместена?

4. И най-вече от кого е била разместена?

Отговорите открих в една статия без коментари и само с един лайк - тук.

Накратко - журналист от македонското издание "Фокус" се е свързал с галерията, откъдето са обяснили, че преди цели пет години са свалили всички експонати, заради "варосване" на стените. При преподреждането на творбите била допусната неумишлена грешка, за която се извиняват. Грешката вече била поправена, като дори всички кадри с християнския трикольор бяха бързо изрязани от официалния клип на песента. Статията завършва със съобщение, че е започнала дисциплинарна проверка и че "изкуството трябва да обединява, а не да разделя".

Че творбата дълги години е била подредена бяло, зелено, червено има множество доказателства. Напълно достатъчно е да направите една виртуална разходна в музея тук. Обещавам приятно прекарани минути, като за финал може да си оставите залата от долната снимка.

Та остава открит само въпросът как така години наред никой не забеляза, че творбата е обидно разместена. И как така накрая пак ние сме виновни за тяхна грешка? Добре че не съм трол, иначе щях да кажа, че явно жив македонец не е влизал в националната им галерия в продължение на пет години. 

*заглавието преведено от македонски значи "македонска журналистика"

**авторът на този текст категорично не одобрява хайдушката политика на България спрямо Северна Македония, но и липсата на професионализъм при повечето македонски медии...

Д-р Бойков или как престанах да се страхувам и обикнах НАП*

Денят е 7 юли 2019 г. Американски хакер, чийто цвят не е важен за историята, успява да получи достъп до ядрените кодове на САЩ. Притежателят на тази информация има възможност да взриви няколко водородни бомби с натискане на бутона "ентер" на клавиатурата си. 

Хакерът, когото ще наречем Крис за целите на историята, решава да не заличава големи градове, а да изпрати и-мейл до в. "Вашингтон пост" на олигарха Джеф Безос. В него пише: "Некадърниците от администрацията на Доналд Тръмп застрашават националната ни сигурност. Сървърите на Пентагона нямат никаква защита и всеки компютърно грамотен човек има достъп до ядрените кодове". Все още не е известно защо решава да напише, че е женен за българка...

В имейла Крис споделя и линк, където е качил кодовете. За да си гарантира по-голяма публичност, изпраща линка и до няколко телевизии. Една от тях, най-вероятно Фокс Нюз, обаче показва линка на зрителите си. Линкът веднага е публикуван в Редит и за броени минути милиони американски граждани получават достъп до кодовете.

Това е историята на кратко. Сега остава да уточним кой е виновен за теча. Всеки ще има собствена подредба, но ето моята: 

1. Хакерът има най-малка вина. Той получава достъп до кодовете чрез рутинната си работа (етична или не). Решава да съобщи за проблема на медиите. Може би преди това дори се е опитал да предупреди Държавния департамент, но имейлите са му останали без отговор. Вместо да гръмне няколко бомби или да направи информацията публична, той изпраща само няколко кода до ограничен брой, внимателно избрани медии.
2. Вината на медиите е значително по-голяма. Течът на информация реално е извършен от тях. Защо никой не търси наказателна отговорност от телевизията, публикувала линка с ядрените кодове? Изобщо кой е този журналист, който прави тази чувствителна информация публична, и защо прокуратурата не преследва него или медията му?
3. И разбира се най-голямата вина е на институциите, допуснали теча. Как е възможно точно Пентагонът да няма никаква защита срещу хакерски атаки? Една от най-богатите институции в държавата не е имала възможности да си осигури специалисти, които да се погрижат за сървърите й. Това е престъпно нехайство, което прокуратурата също не коментира.

Това е моята подредба. Ако вашата се различава сериозно, има голяма вероятност последното ви име да е Гешев. 

***

Ще завърша с една лична история. Преди няколко години хакер се свърза с мен заради слабостите в защитата на мой сайт. Помогна ми да отстраня проблемите и накрая ме помоли да му платя колкото считам за справедливо. Пратих му 100 лв. и той ми благодари искрено. 

Прокуратурата вчера разкри, че "Тад груп" реално са прилагали доста по-нечисти практики, които в цял свят се наричат рекет и изнудване. Това е много по-голямо престъпление от "надуването на свирката" за проблемите на НАП. Прокуратурата обаче може би не се интересува, защото за нея рекетът и изнудването са част от живота. Да не говорим сега как ще доказват наличие на поръчител, след като вчера доказаха доста успешно, че фирмата първо е хаквала и след това се е опитвала да привлече хакнатия за клиент.

* Заглавието е препратка към филма на Стенли Кубрик "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба". 

BTC vs USD vs TULIP

Има едно златно правило в онлайн търговията. Реалната цена на даден продукт не е това, което е написал продавача, а това, което е склонен да плати купувача. Тоест клиентът определя дали нещо е скъпо или евтино, а не мераците на продавачите или производителите.

Американски долар

Малко хора осъзнават, че горното правило важи с пълна сила и за валутите. В крайна сметка това са само хартийки, в които хората избират доброволно да вярват. Така са възпитани от родители и общество. Малцина са чудатите скептици, които предпочитат да държат спестяванията си в злато или сребро. Там пък се появява друг казус - защо едни метали са скъпи, а други, дори по-редки, са евтини...

Та на въпроса с хартийките - често критиците на криптовалутите обясняват, че конвенционалните валути са обезпечени със злато. Това разбира се е било така в началото, но модерните икономики са били принудени отдавна да изоставят този модел, заради редица недостатъци. За сравнение в прословутия Форт Нокс, където се съхранява американският златен резерв, има 4 500 т. злато (2.3% от преработения световен запас), равняващо се днес на едва $185 млрд. Приблизително същото количество пари се печатат всяка година от Федералния Резерв, като голямата част отиват за замаяна на изтеглените хартийки, но около 10% се добавят към циркулацията.

Разбира се има и по-запознати критици, които уповават вярата си на икономиката на съответната държава. Тук също може да се даде пример с най-голямата икономика в света. Американските долари в циркулация през 2017 г. са били $1.6 трл. Печатането на нови банкноти не спира, което поддържа стабилна инфлация, обезценила долара десетки пъти само за последните 100 г. Като добавим външен дълг от $20 трл. нещата не изглеждат толкова розови за най-силната валута в света. Казвам го без ирония, защото повечето от останалите национални валути са в още по-незавидно положение.

Биткойн

Тук на сцената се появяват криптовалутите и най-силният им представител в момента - биткойнът. Още преди 3.5 г., когато феноменът придоби световна популярност, се оформиха два лагера - на оптимистите и песимистите. Разделени бяха и абсолютните лаици, и сериозните анализатори. Спомням си преди няколко години на първата конференция, посветена на криптовалутите в София, един млад лектор от съседна балканска държава се изправи и каза: "Според мен до 5 г. биткойнът ще удари $10 000". Последва бурен смях, въпреки че залата беше пълна с оптимисти...

Проследихме преодоляването на няколко психологически бариери - $1, после $10, после $100, после $1000. Всеки път се говореше за балон и спекула. Особено силни бяха гласовете през зимата на 2014 г. "Няма как това голямо нищо да струва $1000!". Същите гласове се чуват и в момента, когато сме на $20 000. Няма как да не се чуват и когато премине $100 000.

Факт е, че биткойнът има редица недостатъци и може би някой ден наистина ще се обезцени напълно. Но това най-вероятно ще се случи за сметка на някоя друга криптовалута, чиято звезда ще изгрее. Прекалено много са предимствата на новия валутен ред - анонимност на транзакциите, тотална липса на регулация от страна на държави и финансови институции, бързи и евтини транзакции. На всичкото отгоре технологията идва вече интегрирана в мобилните устройства. Да се приравнява изключителната функционалност на биткойн само към криминалните сделки отдавна е демоде.

Лалета

За финал само няколко факта за любимото на критиците сравнение с манията по лалетата, когато една луковица се е продавала за хиляди гулдена или в пъти повече от тогавашния среден годишен доход. Цялата си популярност увлекателната историята дължи на британския журналист Чарлз Маккей, който не е разполагал с реални документи от онази ера. Историческата наука е категорична, че явлението е силно преувеличено, като според някои дори не се е случило. Сигурно е обаче, че не е имало никакви сериозни щети за просперитета на Нидерландската република. И не на последно място - въпросният балон се пука след само няколко месеца. А на девет години биткойнът е по-силен от всякога.