Д-р Бойков или как престанах да се страхувам и обикнах НАП*

Денят е 7 юли 2019 г. Американски хакер, чийто цвят не е важен за историята, успява да получи достъп до ядрените кодове на САЩ. Притежателят на тази информация има възможност да взриви няколко водородни бомби с натискане на бутона "ентер" на клавиатурата си. 

Хакерът, когото ще наречем Крис за целите на историята, решава да не заличава големи градове, а да изпрати и-мейл до в. "Вашингтон пост" на олигарха Джеф Безос. В него пише: "Некадърниците от администрацията на Доналд Тръмп застрашават националната ни сигурност. Сървърите на Пентагона нямат никаква защита и всеки компютърно грамотен човек има достъп до ядрените кодове". Все още не е известно защо решава да напише, че е женен за българка...

В имейла Крис споделя и линк, където е качил кодовете. За да си гарантира по-голяма публичност, изпраща линка и до няколко телевизии. Една от тях, най-вероятно Фокс Нюз, обаче показва линка на зрителите си. Линкът веднага е публикуван в Редит и за броени минути милиони американски граждани получават достъп до кодовете.

Това е историята на кратко. Сега остава да уточним кой е виновен за теча. Всеки ще има собствена подредба, но ето моята: 

1. Хакерът има най-малка вина. Той получава достъп до кодовете чрез рутинната си работа (етична или не). Решава да съобщи за проблема на медиите. Може би преди това дори се е опитал да предупреди Държавния департамент, но имейлите са му останали без отговор. Вместо да гръмне няколко бомби или да направи информацията публична, той изпраща само няколко кода до ограничен брой, внимателно избрани медии.
2. Вината на медиите е значително по-голяма. Течът на информация реално е извършен от тях. Защо никой не търси наказателна отговорност от телевизията, публикувала линка с ядрените кодове? Изобщо кой е този журналист, който прави тази чувствителна информация публична, и защо прокуратурата не преследва него или медията му?
3. И разбира се най-голямата вина е на институциите, допуснали теча. Как е възможно точно Пентагонът да няма никаква защита срещу хакерски атаки? Една от най-богатите институции в държавата не е имала възможности да си осигури специалисти, които да се погрижат за сървърите й. Това е престъпно нехайство, което прокуратурата също не коментира.

Това е моята подредба. Ако вашата се различава сериозно, има голяма вероятност последното ви име да е Гешев. 

***

Ще завърша с една лична история. Преди няколко години хакер се свърза с мен заради слабостите в защитата на мой сайт. Помогна ми да отстраня проблемите и накрая ме помоли да му платя колкото считам за справедливо. Пратих му 100 лв. и той ми благодари искрено. 

Прокуратурата вчера разкри, че "Тад груп" реално са прилагали доста по-нечисти практики, които в цял свят се наричат рекет и изнудване. Това е много по-голямо престъпление от "надуването на свирката" за проблемите на НАП. Прокуратурата обаче може би не се интересува, защото за нея рекетът и изнудването са част от живота. Да не говорим сега как ще доказват наличие на поръчител, след като вчера доказаха доста успешно, че фирмата първо е хаквала и след това се е опитвала да привлече хакнатия за клиент.

* Заглавието е препратка към филма на Стенли Кубрик "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба".